Вещественият ред – за да бъде дълготраен – тряба да почива върху

Вещественият ред – за да бъде дългогодишен – тряба да почива върху нравствения ред.

Като приказва за свободата, руснакът Соловьов изрича едно прекомерно правилно умозаключение:

– Друго нещо е независимост – дума той – и друго нещо е концепция за независимост.

Исто по този начин приказват всички западноевропейски историци, Барант, Тиер, Мине, Тиери, Тен, Ренан и впрочем.

Според тях фактически свободен човек не е оня, който ръководи себе си както му скимне – а оня, който ръководи себе си както се изисква от съвестта и здравия разсъдък.

Според тях няма по-голям плебей от човек самозаробен, тоест от човек, който слугува на своите слепи пристрастености, и всяка социална равноправност е безсмислена, в случай че не върви паралелно с равноправност от гнета на пороците.

Раболепни инстинкти, робски нрави можем да срещнем у хора, които минават за свободни, които се демонстрират, че живуват волно, които обладават необятна ерудиция и грамотност, които имат най-бистро разбиране за богатствата на свободата, които дори би могли да държат лекции върху същността на свободните институции!

Историята ни приказва за старите византийци, че у тях низостта е била едно изкуство, пълзенето - една просвета, и че при най-изтънчен живописен усет, при най-развито възприятие на хубавото, деликатното и възвишеното, при най-ясно и мощно разбиране на истинното, с една тирада при най-светла и плодотворна просвета – те са се отличавали с най-мерзки робски пристрастености и традиции – обладавали са това, което един техен историограф назовава слугарска душа, ратайска търса.

А у нас – в модерна България!

Как мощно бие в очи фактът, че освобождението, дарено от русите – не беше избавление на душата, а беше избавление чисто физическо!

Как мощно боде в очи фактът, че премахването на османския ярем не бе друго нещо с изключение на институиране на междубългарско господство, на напън от българи връх българи.

Колко пъти сме следили, от четиридесет и шест години насам, културни българи – икономисти, финансисти, математици, книжовници, журналисти, учители, юристи, духовници, армейци – с˜ тим хора, само че хора лишени от всяко човешко достолепие и достойнство, от всяко самоуважение и самопочитание; хора, в лицата на които се чете това непроменяемо житейско предписание – че единствено който пълзи, не пада!

Тези хора смятат себе си честити, че не живеят в оная мрачна ера, когато техните татковци носили червен фес. Да, те не носят на главите си червен фес като своите татковци: само че те го носят на сърцата си!

– Благословена да бъде юнашката ръка, която ни освободи от османския терор – думат те.

Да, безспорно. Но где е юнашката ръка, която ще ви освободи от вашите рабски недъгавости?

Избрано от:„ Политически и философско-религиозни размисли ”
Снимки: dictionarylit-bg.eu; bulgarianhistory.org